Имам си в човека
един жест най-любим.
Простичък, почти недоловим и ням!
Нали сте виждали, когато
стоят си двама и говорят уж.
Е, да, ала единият не може нищичко да каже,
защото, може би, го задушава мъка
или пък, може би,
за първи път го задушава радостта.
Та той стои и само гледа другия в очите
и виждате го изведнъж
как лего ги затваря и веднъж примигва, ...