21 ene 2009, 13:51

Жестока 

  Poesía
684 0 3

Жестока


Взимам каквото ми трябва,
ставам и тръгвам...
не искам да остана,
не ме моли да се върна...

 

Аз не се застоявам,
наранявам жестоко и заминавам,
нищо не ти давам
... недей, не настоявай...

 

Празно е сърцето ми вече,
сега е мой ред да разбивам,
на щастието ти не искам да преча
... затова си отивам...

 

Взех вече всичко твое,
а сега просто тръгвам,
не, недей да ме молиш,
аз няма да се върна.

© Петето Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • добре казано Бебс.....
  • еее малко не бях на кеф като го писах иначе пак съм си супер усмихната както обикновено
  • Пете не те бях виждал в такава светлина ! Аз вярвам че не си такава и че можеш да обичаш. Ти не си човек който да разрушава щастието .. ти го създаваш !! А и нали знаеш какво казват - Щастието е единственото нещо което човек може да раздава без да притежава!макар и силно да се моля ти да го притежаваш и да го раздаваш на хората. Целувчици
Propuestas
: ??:??