Отварям очите си сутрин
и сърцето ми се пълни с тъга.
Що за свят е този, в който
биват убивани невинни деца?
Какви хора сме станали -
щом за пари сме способни
и майка си да предадем?
Щом вместо ближния си
да обичаме -
каквото можем от него крадем?
Къде остана моралът
и страхът от Бог?
За тях не мислим вече,
а само се преструваме -
сами копаем своя собствен гроб.
Превърнахме се в бездушни кукли
и при това напълно слепи,
с извадени очи.
Всеки ден трагично умират хора,
но нас за другите не ни боли.
Нали на друг трагедията сега се случи,
а ние сме добре?
Не мислим, че утре може нещастието
да ни застигне
и да бъде жертва нашето дете...
Какви сърца носят тези хора
в гърдите,
щом са способни да отнемат
един неизживян детски живот?
Няма ли капка съвест в душите им?
Няма ли поне мъничко любов?
© Ахинора Бориславова Todos los derechos reservados