KRONOS.1 (Борислав тодоров)
117 500
21 abr 2017, 19:21

Жигоса ме 

  Poesía » De amor
335 1 8

Жигоса ми сърцето, щом те зърнах,

отвори рана в него толкова дълбока,

не мога да я излекувам и претръпнах

да те обичам, а ти да бъдеш тъй жестока.

 

Не мога да летя без теб и да се рея,

в живота няма място за самотник,

поне с надеждата за теб живея,

да те желая и да те копнея.

 

Жигоса ми живота със любов,

без тебе щях да бъда призрак,

накара ме да бъда тъй суров,

към другите жени съм тираничен и жесток.

 

Жигоса ми живота със наслада,

да те обичам и почувствам любовта,

въздигна ме и смаза ме с досада,

не съм достоен аз за теб сега.

 

Жигоса ми живота със омраза,

от искрена любов до пълно отвращение

ти беше всичко до момента в който смаза

детето в мен и те... намразих.

© Борислав тодоров Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Наранен, жигосан и оставил част от себе си някъде.... да, но озлоблен и мразещ ... това не го вярвам. Поздрави!
  • Белегът остава, но злобата-едва ли! Поздрави!
  • Благодаря ви приятели
  • Наранен си, но не и озлобен...Имаш добро сърце, вярвам го...поздрав!
  • Макар че любовта отминава:като след пир,все нещо остава...
  • В началото
    това е омраза
    но това
    не е краят
    животът тече
    продължава.
  • Така е Виолета-не бива да се самосъжаляваме, но понякога това чувство е по-силно от нас
  • Аз не мисля, че си тираничен и жесток и само от стиховете ти личи, че и детето в теб е живо. Ти си просто един пракрасен, човек изпитал болка от любовта, но кой ли не е.
Propuestas
: ??:??