Клеймо остави ти завинаги в мен
- пулсиращ, кървав отпечатък.
Без смисъл, без причина този ден,
беляза всеки ден нататък.
Сега вървейки същата съм сякаш,
лицето с усмивката позната
и думите в безкраен наниз,
редят се да излезнат от устата.
Но белегът не могат да покрият,
печатът твой остана в душата.
Лъжливите воали все не стигат,
да скрият този отпечатък.