ЖИГОСАНИ

Жигосани с името си от рождение,

с бащините и фамилни грехове,

влизаме в свят на избавление,

или крещящи нямо страхове.

Жигосани с мястото на раждане

и традициите от поколения,

прераждани, отново възраждани,

принадлежим на кръвно колено.

Борим се за своето оцеляване...

Вървим по пътеката на живота -

стръмна, трудна за преодоляване,

понякога дори без път и посока.

Гордо изграждаме своето име

сред хиляди устремени напред имена,

но докато кармата черна не платиме,

безцелно ще търсим на Бог любовта.

Бягаме в чужбина, изтръгваме корени,

но съдбата навсякъде ни преследва.

Родното ни гледа с очи ококорени.

Залък последен в гърлото заседна...

Трупаме грехове все за свой благодат...

Оставяме ги на децата... да плащат.

Жигосани с нашето име, те страдат...

и на своите деца ги препращат...

17 07 2018