Жигосвам душата ти
Смъртта не зная как да победя.
(Плътта е прах и в прах ще се превърне.)
Когато Бог душата ми прегърне,
ще искам ли пак с тебе да летя?
Ще искам ли да помня, че те има?
(Какво са там две влюбени сърца?)
Сред толкова любов ще сме деца —
щастливци във амнезия, без име.
Ще те изгубя (себе си не помня)
безпаметна прашинка съм в Едем.
С любов се учим с тебе да растем,
но с вечната любов ще сме бездомни.
Душата ти жигосвам със кръвта си
и с твойто име своята ранявам.
Прегърна ли те, после се надявам
да помня, че белязах те от щастие.
Цвета Иванова
© Цвета Иванова Todos los derechos reservados