По житейски път умислена вървя,
понякога безпътна, без посока.
На вятъра подвластна да летя,
с ранени колене и босонога.
Пристъпвам смело в зной и в студ
с една-едничка овехтяла рокля,
тя стига, щом очаква ме светът,
душата си пред него да разголя.
И моят път, макар преполовен,
по-стръмен става, вятърът - насрещен.
Свисти, сподавя ме, но изумен -
без ропот нося кръста си злощастен. ...