22 may 2019, 7:11

Житейско 

  Poesía
795 5 3

 

 

На злобата не отговарям с клетви.

И не просъсквам с думи най-отровни.

Знам: всеки трупа тежки лихви в сметките,

събирани в дебел тефтер там, горе...

 

Мечтател съм. И мъничко наивница...

В доброто вярвам, че не е заблуда.

Но добротата, знам, граничи с глупост,

подложиш ли и другата си буза.

 

Не се страхувам, даже и да падна.

Понесох много удари под кръста.

Напук на всички преживени рани,

запазих борбената своя същност.

 

На съвестта си само позволявам -

тя, както знае, нека тъй ме съди.

Във силата на истината вярвам

и себе си заричам се да бъда...

© ВАНЯ СТАТЕВА Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??