Лятото е ожънало нивите,
стърчат боси стърнищата.
Едно момиче по детски невинно
се надпреварва с птиците.
Житни класове драскат ръцете му,
изсъхнала кръв по крака.
На сламата полегнало времето,
прегърнало в унес света.
Лятото все някога си отива,
идват листопад, снегове.
Едно момиче в Божията нива
събира житни класове.
© Вяра Николова Todos los derechos reservados