11 abr 2015, 19:40

Жива 

  Poesía
1028 0 2
Под облак, сякаш бала от памук,
клокочи веселият ручей.
И, жива, спирам се под всеки бук
и приказките светли слушам.
Адреса на Рая, незнайно защо
те често показват Ви - къщата моя.
Докато достигнеш, помни ти едно -
на страшни завои не знае се броя...
Но тук е навярно и пристан - след боя
с делнични грижи и нощни тревоги.
Идвай, изкачвай... и там след завоя
ще си говорим с теб, задушевно, и с Бога!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мери Попинз Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??