Меричка (Мери Попинз)
718 2544
11 abr 2015, 19:40

Жива 

  Poesía
919 0 2

 

Под облак, сякаш бала от памук, 
клокочи веселият ручей. 
И, жива, спирам се под всеки бук 
и приказките светли слушам.

Адреса на Рая, незнайно защо 
те често показват Ви - къщата моя. 
Докато достигнеш, помни ти едно - 
на страшни завои не знае се броя...

Но тук е навярно и пристан - след боя
с делнични грижи и нощни тревоги.
Идвай, изкачвай... и там след завоя
ще си говорим с теб, задушевно, и с Бога!
 


© Мери Попинз Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??