Лони (Илонка Денчева)
40 2
16 sept 2021, 23:09

Жива 

  Poesía » Otra
335 0 1

Не виня старостта,
нали още съм жива,
побелява косата ми,
бавно, красиво.
Тънките бръчици,
те ми отиват,
превземат лицето ми,
с фин мъх го покриват.
Не стискам ръцете,
нека треперят.
Не търся огледалото,
не там е проблемът.
Усмихвам се,
тя старостта е красива
и последен шанс,
да съм още щастлива.

© Илонка Денчева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??