20 sept 2021, 11:19  

Жива да не бях! 

  Poesía » De humor
1336 5 16
Висок и черноок, и прям
той в тесен подлез с мен се сблъска,
на белите коси за срам,
се позахласнах, като гъска.
Че недовиждам и е мрак,
че в подлезите ехо има,
това го знам. Кажете как,
той писна – оперетна прима:
— Ти що не гледаш, де вървиш?
Размаза ми се макиажа.
И падна ми тупето – виж,
пред Него как да се покажа? ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??