20 sept 2021, 11:19  

Жива да не бях! 

  Poesía » De humor
1156 5 16

Висок и черноок, и прям
той в тесен подлез с мен се сблъска,
на белите коси за срам,
се позахласнах, като гъска.

 

Че недовиждам и е мрак,
че в подлезите ехо има,
това го знам. Кажете как,
той писна – оперетна прима:

 

— Ти що не гледаш, де вървиш?
Размаза ми се макиажа.
И падна ми тупето – виж,
пред Него как да се покажа?

 

Пред Него? Жива да не бях!
Обрах си гъшите такъми...
Ехтеше къщата от смях,
като разказах на мъжа ми.

 

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??