Моето момиче, ти не ме разбра,
отвори рана дълбока в моята душа.
Жива рана която не заздравява никога,
дълбока рана, сълзи изпълнена с много тъга.
Защо използва и забрави ти Любовта,
тя е свято чуство ти така и не я разбра.
Не я разбра или не пожела, какво от това,
отиде си любовта, няма те вече и теб отдавна.
Дали отново срещнала си някой ти,
дали разбила си отново нечий мечти?
Ти идваш и си отиваш отново без сълзи,
казваш обичам те, но си с маска пак нали!
Живата рана още не заздравява, пак тя сълзи,
сякаш и тя плаче за любовта, за жалост уви.
Ти отиде си и останах сам отново с моите мечти,
мечти за истинската любов, но те са мои, истински!
© Валентин Миленов Todos los derechos reservados