13 ene 2008, 23:52  

Живеем загадъчност 

  Poesía
877 0 14


 

Ние живеем тиха
        загадъчност.
Носим светла надежда
                          и мир.
Понякога в безвремие забравяме
колко пъстра е модрата шир.

Кръгозор пламнал
               руменее.
И не за миг  ще бъде все така.
С алените си искрици ще
                                 радее
за слънцето, скрило в себе
                                   си нощта.

Посвещавам го на леля ми, която днес е рожденничка.

© Любослава Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??