24 may 2020, 22:46

Живееш ми се! 

  Poesía » De amor, Filosófica
819 3 4
Не ме търси във тихи ветрове,
във капките на пролетния дъжд.
Във цвят липа или в лале.
Не, няма ме и в цъфналата ръж.
Аз идвам след дълбокия ти сън.
След нощи и кошмари те събудих.
Камбана съм и шепот, като звън.
Страстта на окованата ти лудост.
Не ще ме озаптиш със страхове -
oтдавна ми се кланят във краката.
Познавам я смъртта. Живота - не.
Живееш ми се. Ти си ми съдбата! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Антонов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??