7 ene 2022, 23:31

Живееш, скъпи мой в измислен свят 

  Poesía » Formas graves
578 3 7

         Цитаделно неизтриваеми
         са коловозите, които водят до трона ти,
        а аз потънал в ранноутринна невнятност
       обсесивно не позволявам на стъпките си
       никакво отклонение от теизма на твоя лик.

                                           Elling


 

И сенките осъмват изродени,
и кръст, венец, и стгима... и си свят,
измамно и примамливо блестят
очи на демон. В тънките ти вени

 

се влива спомен. Тя е тук. Вселени,
Всемира даже да ти подарят,
без нея ти си жалък и нерад.
Светците са, приятелю, нетленни.

 

Живееш, скъпи мой в измислен свят.
Старило ти не питай, питай мен.
Въртиш се в кръг, вървиш, но все назад

 

и с призрачна любов погубваш млад,
живота си, не всуе подарен,
а думите... напразно те горят.


 

 

 

 

 

 

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??