Май не си ме любил истински?!
Или не си желал.
Разбирам те.
А питаш ме какво е недолюбване,
и как от него всеки път боли?
А колко пъти и на сън…
Така твърдеше, но изглежда…
сам себе си си мамил.
Остави…
Заблуда е навярно.
Но аз не те виня,
за себе си спокойна съм,
по своему.
Ценя и жалките остатъци, които
ми остави като спомени.
Да.
Не се страхувай за моето „безлично” съществуване.
Нищо, че е тъжно.
Не позволявай никога животът ти да се обърне,
и да те оплете в собствените ти… лъжи.
Живей по свои правила!
Аз няма да се сърдя!
Август, 2007
© Нели Todos los derechos reservados