Живея точно, като птиците,
от шепата си Ти ме храниш,
не сея, не събирам в житници,
от всяко бедствие ме браниш.
И в мислите ми няма трябва,
налага се, компромиси, понасям,
Дланта Ти винаги ме грабва
и ме държи във Любовта си,
живея тук, но съм високо
в небето Ти от благодат,
аз – зéницата Ти в окото,
солта на този земен свят!
© любимка Todos los derechos reservados