Живея насън

23 ago 2010, 0:04

Poesía

662 0 1

Потънала в дрямка,
беззъба уста ме целуна.
Събудих се, застрелях я с поглед -
беше смъртта.
Не чаках и минута,
изтърсих леглото
от стария, прашен живот,
нахвърлях пръст, посадих нов
и легнах да почина.
2010г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Живея насън

Искате да прочетете повече?

Propuestas