ЖИВЕЯ ПОД ЕГИДАТА НА БОГА
... ще се смиря и аз на своя ред пред всички свои рухнали надежди
отново да се видя млад поет! – пак да нареждам римите си нежни,
с тях да ви милна в някой труден час, небе щастливо да ви обещая,
да се опитам пак да бъда Аз! – какво от туй, че му се вижда краят? –
девойките на моя рецитал да плачат, да си шепнат – да ме искат! –
а днес какво съм? – старец побелял, надянал предпоследната си ризка.
Реша ли, даже нея ще ви дам! – аз гол дойдох – и гол ще си отида.
И нека Господ Бог отсъди сам заслужих ли му светлата егида?
Без пукната стотинка в своя джоб ще литна във Вселената отвъдна.
Поезията – моят храм – и гроб! – във който аз и утре ще се сбъдна.
2 юлий 2023 г.
гр. Варна, 19, 45 ч.
© Валери Станков Todos los derechos reservados