ЖИВЕЯ С ПРОСТИТЕ НЕЩА
... Бог живее в простите неща, седнал на ръба на световете,
в книгата, която ще чета, в чаша винце, в чашката на цвете,
в кръгче дим от щипка благ тютюн, литнало от моята луличка,
в краешник от топлия самун, зимния ми нос погъделичкал,
гледа – от окото на врабче, милва с връх на меко треволяче,
грейва във сълзичка на момче, дето за балончето си плаче,
Той постила цъфналата ръж – да миряса лудналата Джени,
казва ми: – Валери, ти си мъж, нивга да не падаш на колени! –
вечер щипва плахата ми свещ и мълчи във святата ми ниша,
или шепне рими с глас горещ, чак не смогвам всички да запиша,
тъй живея – с простите неща, дишам светло! – в светли небосводи. ...