19 jun 2020, 0:37

Живият мъртвец 

  Poesía » De amor
532 1 2
По мост осеан със лампите на обичта си краче И прескача сенки-стъпва там където светло е. Този аз, голия, който нивга ще заплаче! И гордости съблякох, И трезва умисъл одавна все. “И помниш ли?” в такт по мостта казвам си. “Помниш ли колко красиво бе?” “Помниш ли?” пак повтарям си- Да си птицата съзрима в лазурното небе. А тук слънцето отново ще залезе в лъчист последен златен лъч! И там утре ярък сноп пак ще влезе- Лице ще се изцапа от сълзите дъжд.. И някъде накрая всички лампи ще изгаснат от злоба и във мъст. Телата ще изгарят в сексуални крампи. Ще угасне в яд, но мълчаливо тази плът! От Жестокостта кръвта ще кипне- уиски огъня гаси! И някъде накрая , от упование, в очите сняг ще завали!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© С. Н. Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??