Такъв е човешкия живот. Плува под синьото небе!
Плуваш и ти с мен. По пътя прашен.
Изтича животът. Като пукнато гърне!
Пък очите ти са млади! И пеят стара романтична песен!
Самотен ли си с мен!? Но ти не си в чужда "чакалня"!?
Лудост ли е, че на човек му се живее!? Приеми я!
Плесница не си получавал от приятел. А просто... носталгия.
От живот пулсираш! Не го забравяй и насън дори!
... И тогава няма да тежи. Прахта от забравата...
Вярвай в думите ми! На доверие ги приеми!
... И капка по капка, до безкрая. Да потърсим вечността заедно!
... Скърцане познато, по снега... просто... на любовта отвори!