12 ago 2009, 0:05

Живот 

  Poesía » Otra
744 0 0

Живот
 

Животът е миг.

Кратък като ехото на един вик.

В усмивки и сълзи
той бързо пълзи.

Днес си весел и засмян,

защото си от любов пиян.

А утре болка раздира ти сърцето,

като птиче губещо крилцето.
 

Така минава пролетта

с одраскани колена.

Идва веселото лято

и ставаме цяло ято.
 

А дойде ли редът на есента,

разбираме, че следва краят на песента.
Сред златните ù къдрици викът се скрива.

Зимата идва, а животът си отива.

 

© Еми Бекирова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??