Остави ме хазяина Живот

пред прага на големите надежди,

надяна ми житейският хомот

и каза ми "Бори се!" изпод вежди,

и щедър беше-даде ми сърце

голямо,колкото за двама

и бонус-хубаво лице,

(но тук не знаех..имало измама).

Сърцето ми не търсещо отбрана

напълни се до горе със любов,

от толкоз обич стана жива рана

нечут остана тъжния му зов.

Лицето уж красиво,ведро

без милост времето бразди

рисуваше съдбата щедро

усмивки и безброй сълзи.

А някой ден щом тръгна от Живота

къде ще дяна тежкия багаж

отдавна съм захвърлила хомота

дузина болки са ми антураж.

Събрала съм торбичка радост,

една голяма чанта със лъжи,

открадна някой моята младост,

но нищо..по-малко ще тежи.

Останалото във ума ще нося

уроци спомени,мечти

и помощ за товара си не прося

че имам цял живот..(а само как лети..)