В ново и във старо време,
на стара нива в хоризонта,
посято смъртно семе,
полято с кръв от фронта.
... и там, под него, с пръст покрит
лежи безмълвен и студен,
таи в студените ръце
цял живот несподелен.
Под всеки паднал ново семе се издига,
... с нова кръв се напоява.
Pасте и в жито се превръща,
жътвар през него преминава.
Събира кървавите класове,
изгаря ги във пламък разярен!
... и с всеки следващ клас на пепел
си отива и един живот несподелен...
© Петър Николов Todos los derechos reservados