27 mar 2015, 23:57

Живот 

  Poesía
318 0 6

Животът е планина,

трябва да се изкачи,

(за да видим какво има зад нея).

Висока е и стръмна,

по урвите - боли.

Пътят  труден -

камъни, лавини..,

върхът далеч - 

вечен мираж.

Плъзга се залезът

по стръмния склон.

Ние полягаме,слагаме 

отпечатък в черната пръст...,

на половината път!
Победител  е някой друг!!

© Василка Ябанджиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Силата да изкачиш един връх е голяма цел.А Колко хора изкачват върха на живота. да достигнеш стрините си изкачвал много върхове. Браво.Хубаво е!!!!!
  • Много добре си сравнила живота със планина!
    Дано всеки успее да изкачи своя връх!
  • Еха този стих ме замисли !Найстина човек цял живот изкачва планини и много често не вижда по далече от носа си!Но въпреки всичко всички оставяме диря някой много ярка други не чак толкова!Хареса ми!!!
  • Верен поглед към живота проявяваш, Васе.
    Да се изкачваме, пък - кой докъдето стигне.
  • Човешкият живот е стремеж към върха. По-добре не бързай да го изкачваш, защото там никой не може да се задържи дълго. Изкачиш ли се следва спускането. То е по-лесно, но никой не се стреми към него.
    Желая ти спокоен и уравновесен живот, мила Васе! Лека нощ!
  • "Победител е някой друг!!"

    За нас, които оставаме долу - в подножието на тази планина, това може да звучи малко или много абстрактно, но не и за смелите алпинисти, които имат желание да покорят Еверест на планината на живота.

    Добре свършена работа, Василке! Остро и вярно изразена позиция!
Propuestas
: ??:??