Запролетените мечти цъфтят,

преместват облаци в душата 

и пускат ги да извалят,

за да полеят с тях цветята 

наболи върху рохка пръст, 

в която някой е положен. 

И един изправен кръст 

напомня краят неотложен. 

И неотложният цъфтеж, 

с който в дните преминаваш 

не можеш с нищо да го спреш, 

безропотно му се отдаваш.

Създаваш свои семенца, 

които също разцъфтяват 

и раждат своите деца. 

Живота ти напред предават. 

Един живот – водовъртеж

на пролети и люти зими... 

След слънчев ден – снеговалеж... 

Превратности необозрими ...