Когато нечия душа се отваря,
често в живота се случва така,
за някого, нейде врата се затваря,
далечен за него остава света.
Сънища раждат спомени тежки,
от мъка и щастие пропито съзнание.
Грешки нелепи, все пак са човешки,
животът е път, а не състезание.
Последната гара всекиго чака,
финалът ще дойде за всеки от нас.
Стъпало, две, три, всеки изкачва,
кой си ти разкажи в последния час.
© Мирослав Георгиев Todos los derechos reservados