7 ene 2007, 13:12

ЖИВОТ 

  Poesía
564 0 1

ЖИВОТ

Когато ти отидеш на морето
и сетиш полъха му свеж,
усмивка ти се лепва на лицето,
защото пак ще се ...... печеш.

И тичайки щастлив по плажа,
озъртайки се в синьото небе,
търсиш нещо женско да намажеш
и казваш си."Все пак съм на море".

А в къщи, жена ти дълго чака
и тъжна, гледа летния дъжд,
ридае и едва изрича.
"Кога ли ще се върне моят мъж".

А ти лежиш сега на плажа,
усмихнат и с бира в ръка,
до теб девойка - моли те да я намажеш,
ти галиш я по гладките бедра.

Но ето, идва края
на тази приказна мечта,
събуждаш се и хоп, какво да видиш
до теб лежи пак твойта си жена.

© Владо Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • С много настроение си разкрил една страна на реалния живот.
    Поздрав!
Propuestas
: ??:??