4 feb 2018, 3:00

Живот, като река 

  Poesía » Otra
332 0 4

Животът ми – като реката,

с която стигам своя край.

С Любов и Обич под ръката

душата взема своя пай.

 

И плувам между двата бряга,

които са добро и зло.

Сърцето между тях се стяга

И пие кръв, като мерло.

 

И влачи ме водата мътна

от левия до десен бряг.

Вода се пазя да не глътна

във  дъжд пороен и във сняг.

 

В началото с Любов и Обич

преодолявах стръмнини

И казвах си така: бе, Колич

това са твойте съдбини!

 

С изтичането към морето,

остана Любовта назад.

Но с Обич стигам устиèто,

като спокойствие и хлад.

 

И мойта мисия се свършва

със свършека на таз река.

И всеки устрем.се прекършва

преди „Амин!” да изрека.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Е-ее, чудесно е стихото, но защо такъв тъжен край!Бих го завършила така:
    И моята мисия не свършва
    със свършека та таз река
    и вливайки се във морето
    прегръщам със душата си света....
  • Благодаря, Приятели, за хубавите думи към моята творба! Бъдете здрави и вдъхновени!
  • Аплодирам, Колич!
  • Такова е естеството. Не виждам нищо страшно. Поздрав, Колич! Все още пътуваме към морето.
Propuestas
: ??:??