Живот ли е дa си птица,
без криле в студа,
на последната жица,
чакайки снега?
А там на клона
Гарван грачи.
Към гроба гледа
и смъртта сочи!
Славей в Пирин пей
с гласа си весел.
Йощ се Струма лей
в унисон чудесен.
Тъга, ярост, красота
на българска земя
чакат таз 'свобода
с последна сълза!
© Добрин Колев Todos los derechos reservados