valya_official (Valya Тodorova)
80 1020
24 sept 2017, 21:31  

Живот ли е с двама 

  Poesía » De amor
992 4 12

Вдъхновена от едно “МЪЖКО СТИХОТВОРЕНИЕ“  – Н. Дялков
          

Живееш си мислиш, щастливо, спокойно.
Живота владееш. Държиш го в ръце.
Но с гръм нахлува ТОЙ непристойно.
И се намества нахално

                   във твойто сърце.
Влюбва те в себе си. Дързък, неканен.        
Не пита, не чука, а влиза със взлом.
Разбива живота, не спазва забрани.
Разкъсва душата

                  и прави погром.

Жената във тебе бавно превзема.
Пълзи по ръба и в грубост, и в нежност.
Като дрога се влива във твоите вени,
правейки края

                със теб неизбежен.
Със него някак си чувстваш се жива.  
Събужда във теб непознати копнежи.
А с другия все по-трудно заспиваш.
И денем и нощем

                     вината те реже.

Бавно със чуждия ставаш по-близка.
Ръцете му търсиш. Но как е възможно?!
А другия нощем си длъжна да искаш...
И тясно се чувстваш

                     във своята кожа.
Изчезват и срам, и позор пред страстта.
На колене си вече пред страшната сила.
Дори и да искаш ти нямаш властта,
веднъж щом стрелата му

                      се е забила.

Единия с поглед душата съблича.
И с чар те обира. А теб те боли,
че другия с тебе до гроб се е вричал.
Докато смъртта

                    не ви раздели.
Единия с теб е в добро и във зло.
И с верига си сякаш закотвена там.
Но сърцето те дърпа към друго легло.
А то не познава

                   ни милост ни срам.

Години съпруга ти всичко ти дава.
А ти си се клела – със него до гроб.
Но сърцето не пита. То те предава.
И на другия бавно

                 превръща те в роб.
“Мъжа ти“... – твоята съвест не млъква –
“На децата баща е. И не заслужава...“
А другия нежно в сърцето се вмъква
и искаш, не искаш –

                 му се предаваш.

Бавно превръщаш се в кървава рана,
защото не можеш да се отдадеш.
А оставаш за винаги зла, поругана,
ако семейството си

                 ти предадеш.
Единия гледа те право във очите,
а другия – лошо сърцето ранил.
Но това е съдбата– боли, не боли те –
оставаш, където

                 е Бог отредил.

 

 

Септември 2017    В. Тодорова 

© Valya Тodorova Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Ели, винаги са точни и на място преценките ти! Хубава седмица ти желая!
  • Валя е отбелязала, че е вдъхновена от друг стих – не е задължително тя да е Лирическата.
    Един поет може да изрази своята позиция по даден проблем, без да е житейски преживяно лично от него.
    Така разбирам аз тази затрогваща изповед и те поздравявам, Валя, за постигнатите внушения.
  • Много истинско! С Анабел, чудесно написано! Комплименти, Валя!
  • Много добре си пресъздала противоречивата човешка природа на чувствата в стихове. Валя! И финалът е чудесен! Показва правилното решение на проблема. Поздравявам те! В любими.
  • Знаете ли? Мисля си, че никой няма право да съди чувствата. Може да съдим постъпките, действията, но не и чувствата. Чувствата се случват независимо от нас. Можеш ли да съдиш Яворов, за това, че е обичал две жени? Любовта е химия, независима от нашата воля. Наистина е изкуство, ако успееш да предадеш по въздействащ начин своите чувства и накараш и другите да ги усетят със своите сетива. Вашите коментари наистина са аплодисменти за мен. Благодаря ви. Хубав ден на всички.
  • Харесаха ми коментарите ви. Дори ме развеселиха. Силно ценя мнението ви приятели. Но това не са мои емоции. Най - отгоре пише, че съм вдъхновена от чуждо стихотворение. Но това, че сте го почувствали, значи съм се справила. Благодаря ви много.
  • Понякога човек се изправя пред такава дилема, Валя, но няма "грешна" любов. Любовта е благословена. Въпросът е дали е любов? И никой не трябва да съди другия, защото не знае какво му е, не е вървял по неговите стъпки, не спи в неговото легло и т.н.
    Поздравявам те за силата да споделиш тази емоция с нас!
  • Факт е, че не можеш с лека ръка да изневериш. В теб говори съвестта, а това те прави човек. Боли! Поздрави!
  • Страхувам се,Валя,като коментирам стиха ти,защото ,може да не ти хареса...Ще започна подред.Казвала съм ти-пишеш толкова перфектно,че с удоволствие те чета,но не мога да не споделя,че той изразява също толко перфектна емоция,която ти откровено споделяш с нас....Само,че,ако аз ти бях...майка например, бих те посъветвала:Валя,играеш си с огъня!Ако сложиш на кантар това,което ще спечелиш и това,което ще загубиш....Сигурно и този мъж,когото сега "търпиш"си обичала така,но знаем,че чувствата не са вечни.Нали ще дойде края и на тези към "новия" все някога..Жените винаги се замозалъгват,че "само ще опитат,за малко,да изживеят нещо......Ами децата?Не става дума за саможертва,но нали ние сме техния пример?Тая вина ще чувстваш цял живот ,а ти ще се разкъсваш на "двата стана" и накрая пред цялото общество ти ще си виновната...Дали аз съм виновната или потърпевшата-историята мълчи....но мисля,че в края добре си го решила!!Пожелавам ти много сили и това до тук запази като мираж....Извини ме,
  • Благодаря ви, че споделихте! Лека вечер!
  • Прекрасен ритъм, Валя! И чудесно си предала емоцията, поздравявам те!
  • Силен, докосващ стих!...
    Поздравления, Валя!...
Propuestas
: ??:??