Казват - правило неписано,
че щом добро направиш нещо -
(спонтанно или непремислено)
животът тройно се отплащал.
Че щом мечтаеш (за какво да е)
с търпение ще го постигнеш -
със хъс и воля (ама много де!),
а не като с очи да мигнеш...
Че принцът, яхнал коня бял,
зад някой ъгъл скрит те чака,
но конят, чакайки - умрял...
а принцът яхнал руса кака...
И почваш малко да се чудиш
къде е таз съдба засмянка,
а утре гладен си се будиш,
че пак не стигна за луканка...
И уж не раснеш на полето,
пък нещо на обор понамирисва...
Е, как да му се скараш на детето,
че има 6, пък все преписва...
***
Дали пък малко съм живяла?...
Но друго правило си знам -
че лъже те народът здраво
и никъде не стигаш сам.
Опъваш си каиша, братче,
пък нека си с добра душа!
Едни живеят си в палатче,
а ти живееш във мечта...
© Елица Todos los derechos reservados