7 abr 2016, 22:37

Живот мой 

  Poesía » Civil
332 0 4

                                             Живот мой

 

 

Животът е труден и суров,

живот отрупан с тревоги.

Мисля за какво ли съм готов

в миговете често строги.

 

Живот без обич и другар

лети в безумен полет.

Обърнеш се и дори не си разбрал,

че не си в ранна пролет.

 

Живот, къде си, защо не спираш?

Вдъхни от аромата на бели цветове....

Душата и сърцето ми раздираш

срещаш ме с непознати светове.

 

А как искам да лудея,

да премина всички долини

люляка да вдъхвам и да пея,

да изкачвам високи планиин.

 

Ще ми се да броя звездите,

мечтите да летят в небето,

нежност да почувстват горите,

любов да има в сърцето.

 

Любов към тебе и към всички,

да сея само красота.

Мойта песен да запеят птички.....

Ехото да ми напомня младостта.

© Йонка Янкова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??