Живот мой си оборила

14 mar 2025, 8:16

Poesía

50 1 1

Живот мой си оборила,
като вятър, що чупи листа,
като дъжд, що мие спомени,
а след него – само пустота.
Оставай тръна, жестока и бледа,
в ръцете ми – рана без край,
и думите шепнат без надежда:
„Никога вече... Не се връщай!“
А от роза на гърди ми,
само сянка тиха спи.
Някога бе пламък нежен,
сега е пепел... И боли. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Живот мой си оборила

Искате да прочетете повече?

Propuestas