Замесен бях в онези нощви
и втасвах, под месалите, брашнян,
да бъда хлябът по Велики пости
на красотата – пленникът пиян.
Дали от дъхавата питка
с меда на детската – в часа – любов,
когато русата ти плитка
подръпвах – за усмивка-благослов?
Или в казармата по плаца
когато марширувахме във такт,
а Карандила в залез пращаше
на воеводите си кървав знак? ...