Прости ми, че понякога ме няма,
потънал в свойто мрачно тъжномислие.
Без друго, тъй и тъй съм закъснял,
поне не ще отвикнеш да ти липсвам...
Признавам си, съвсем не е нарочно
и не, защото знам, че ме обичаш.
Наследство е от рани по задочност.
(Понеже нямат сила - във очите)...
Но всъщност аз тъгата я удавих
в морето на дълбоката си вяра,
след целия потоп, че не забравих,
как в сушата живота продължава... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse