Откакто птичките не се надпяват -
дори не се приготвят за излитане,
тя всеки ден по малко оживява
с поредната жилетка за разплитане.
Един живот от времето на Господ.
Остава в нишка края да намери.
На сутринта да се събужда просто,
докато цвят бадемът вън разпери.
А тя със старчески артритни пръсти
да изплете от скъсаната дреха
един амвон, от който ще се кръсти.
И храм - да чува божието ехо. ...