Когато животът е минал в мечти,
надеждата вървяла е близо до мен,
дните забързани отлитаха леко,
знаейки, вечерта ще бъда със теб.
Призeми се вече на земята!
Бе заповед, издадена от теб.
Но кацането в реалността на живота
е прохождане мъчително бавно.
Какво ли ме очаква след крачка
в джунглата на диви зверове?
Стъпила малко встрани,
падаш в пропаст бездънна.
Но вярваш, че ще се оправиш,
че слънцето отново ще грей.
Надеждата дано си остане
и любовта отново е с мене.
© Аз Todos los derechos reservados