Затворих миналото във кутии
Затворих спомените си,
на сигурно, си мислех...
И радостите и неволите
Любимите... и не дотам...
Затворих всичко,
уж на сигурно...
Ала от себе си не мога
да се скрия...
И мислите си,
няма как
да ги заключа във кутия...
И случките, и хората
и сънищата...
Те не влизат
Не се побират във кутии...
В сърцето ми остават
И парят , парят
като въгленчета жарки
парят
И нощите ми
някак си...
безжалостно изгарят
Посрещам утрото
със шепа пепел във ръце...
и със живот
грижливо скътан...
във кутии...
Valentina Mitova
01/06/2024
© Valentina Mitova Todos los derechos reservados