Живот за живот
Живот за живот
Колко му е
Да седнеш и да започнеш да мяукаш
Докато се разтреперят тротоарите
Защото бездомните само могат да те чуят сега
За мъничко да паднеш
И те стъпкват
Газят те
И те прегръщат да ти кажат
Че всичко ще е наред някой ден
Да не се отказваш
Защото бездомните само могат да те чуят сега
Как плачеш
Колко пък ми е тъжно понякога
За теб
Ръцете ми не спират да търсят топлото
Дали не си го продала
На някого
Грешница
Колко пъти
Сме се наказвали
Духаме срещу вятъра
Да го спрем
Живот за живот
На колене пред тясното където живеем
Колко му е
Да се строполиш на тротоара
И да започнеш да мяукаш
Когато нищо друго не ти е останало
И да копаеш и да легнеш в гроба си
Където с другите цветя ще увяхнеш
Колко му е
Без спомени да останеш
27 април 2012
© Десислав Илиев Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
"Колко му е", наистина...
-
Поздравление!... В смисъл за изразяването, но дано не продължават все така нещата - да има разрешение... да има изход! Пожелавам!...
-
Страхотен финал! С поздравления!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
