Отлагаме за утре нашия живот.
Тогава щастието наше,
няма начин, ще го бъде,
Тогава ще осъществим
мечтите от съня,
че птици сме и можем да летим!
Отлагаме за утре всеки миг,
очакващ крачка да направим,
да се решим и хванем с жест един,
пред нас очакващото щастие!
Отлагаме за утре, крачката една,
и само скланяме глава, в мъката, ...