Как хубаво ме караш да се смея,
понякога да плача до зори,
чудесни песни да запея,
дори когато ярост в мен кипи.
Със радост и със мъка ме даряваш,
аз шансове безбройни пропилях,
на всекиго надеждата оставяш,
любов раздаваш със замах.
Как страстно съм се вкопчила във тебе,
тъй влюбена от първия си плач,
а ти раздяла искаш с мене,
животе мой и мой палач.