За кой ли път от тебе аз съм по­ва­ле­на?
Сър­це­то ме бо­ли, до кръв е на­ра­не­но.
Пак гле­даш ме же­с­то­ко, сме­еш се зло­ра­до:
- Ус­пях! И то­зи път на­карах го да стра­да!
Но ра­но ти е, рано, още да ли­ку­ваш!
По­бе­да­та по­ре­д­на с радост да пра­з­ну­ваш!
Ду­хът ми си­лен, жив, до днес не­по­бе­ден,
из­п­ра­вя се пробуден, от на­де­ж­ди окрилен.
Да се преборя с теб, Животе, ще ус­пея!
Повярвай, имам силна во­ля да жи­вея!
Сър­це­то ми човешко да се ра­д­ва пак...
За сигурна по­бе­да туй е верен знак! ...