Там, на края на гората,
в малка дървена къщурка
си живееха щастливо.
Дядо Пенко! Баба Минка!
Дядото бе тъй добър
и лекуваше със билки
всички горски животинки!
Бабата пък готвеше добре
и ги гощаваше щедро от сърце.
Тъй живееха щастливо,
ала силна буря в гората се изви
и на къщурката покрива отнесе.
Ах, какво ще правим?
Завайкаха се двамата!
И тогава се събраха животинките
в гората! Хайде всички да помогнем
на нашите мили и добри съседи!
И събраха се завчас в чудно
хубава бригада и задружно
кои с каквото може
покрива на добрите стопани,
поправиха и възстановиха!
Топли сълзи бликат от очите,
щастие и радост топли
им душите за задружната бригада
от гората... Дядо Пенко въдица
в близката река замята,
налови пъстърви едри
а пък Баба Минка – питки,
баници направи и нагостиха
от сърце, тази чудно весела бригада!
© Катя Todos los derechos reservados
Конкурс за стихове и поеми на тема"Горската бригада".
Прелетя стария бухал и в обявата се зачете
повдигна с перото очилата и си каза на ум -
на стари години дали и аз поет мога да стана!
Прибра се на топличко в къщи, запали тютюна в лулата...
Тефтера едва го намери, подостри стария молив
и започна да пише поема!И така темата е Горската бригада...
Ами сега от къде да захвана, че тука в гората всеки ден
стават различни вълшебства и всеки на всеки помага.
Задружно живеят и честно с труда си трупат мъдрост в душата.
А вечер на сцената горска, правят чудесна програма!
С известни певци и артисти все весели, мили засмени
и тук в гората родени...Проблесна сълза и се търкулна
на белия лист!Ех, толкова е трудна таз зададена тема!
Как да пиша за горска бригада като тук всеки на всеки помага,
живеят в сговор щастливо и спазват стриктно законите горски!