14 mar 2007, 14:30

животът 

  Poesía
1005 0 3

Животът - безкомпромисен, противен,       изпълнен само с мъки и сълзи.  Измъква се по малко и наивен   отричаш, че от тебе все по нещо се топи.   Не искаш да признаеш, че пътуваш  по един невидим и безсмислен път,  не искаш, но така е - ще тъгуваш,  когато дойде време да те спрат.  От релсите излизаш ненадейно  и чувстваш се като в безкрайността.  Усещаш, че си вече безполезен,  ненужен никому, забравен от света.  Остава в тебе миналото бледо,  като изгледан скоро кратък филм  и виждаш грешките, несгодите във него  и питаш се: "Дали съм бил щастлив?"...  Късметът идва, ала бързо си отива,  но щастието - то не е при нас.  Далеч от тук ни гледа като в кино,  обвито във вериги и в несвяст.  Оплетено от болки и страдания  и стенещо от мъка и без глас  отпраща свойте увещания:  "Ей, хора, недостъпен съм за вас!"                                                                                          

05.11.1992

© НН Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??