Животът е просякиня за капчица радост,
търсеща насъщния хляб в смъртния ден…
Дали откриваме в питката сладост,
когато медът в нея - с пелин е сменен?
Животът - това е калта мека и черна,
що в краката си тъпчеш
и мачкаш по пътя, след дъжд освежен…
Всеки от вас, ослепен от мъст прекомерна,
едва ли би сменил калта с цвете,
не от друго, а от обич към мен.
Животът е хазартен тип,
грабещ с пълни шепи
усмивките на нашите лица.
Той е като шип трънлив,
примесен с малки, но прекрасно остри
ледни стъкълца.
© Симона Гълъбова Todos los derechos reservados