Приседнах кротко до тъгата своя,
а тя бе с мен и в нощи, и във дни.
Защо поднесе ми живота, Тоя –
безкрай жестоки болки и лъжи?
Крадец си ти, открадна любовта ми,
отнесе радост, песни и мечти.
Остави ме със парещите рани,
от остри всеразяждащи стрели.
Това ми отреди, не ще се сърдя.
Ти винаги играеш с мен комар,
а аз съм картата, която хвърляш,
от блъскане олющения зар!